Рушителите на съвременна България

Тези дни все повече се говори за новите хоризонти на българската политика, новите национални каузи, сигурността и т.н. Покрай платения протест-разходка на движение "Напред" и лекцията на агент Гоце (президента) тези теми добиха легитимност в медийте, които ги захапаха като изгладнели за халтура и сензации клюкарки. Повечето мнения се изстрелват от средите на БСП, всякакви леви анализатори, крупни бизнесмени и обикновени хора с дефицит на информация. Струва ми се абсурдно. Как може да търсим нови каузи пред България при положение, че не сме реализирали текущите - държавата ни не е реформирана, не е изчистена от туморите на тоталитаризма и трансформациите на прехода, не сме се интегрирали в ЕС.
Ако търсим нови каузи, които да заменят тези в момента това означава да отречем настоящите и страшното е, че именно това правят управляващите в момента. Срамното отношение към Русия през последните години, в които се държим като неофициална провинция на Путин, руши консенсуса по абсолютно всички въпроси свързани с модернизацията и европейската ни интеграция. През постоянните совалки на Гоце до Москва, договорите за газ, "културния" обмен, символични години на Путин в България и обратното, чак до искането за включване на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй - всички инициативи свързани с "защитата на българските интереси" умишлено са в разрез с европейското ни развитие. Сякаш този трамвай на украинеца Станишев иска да се закачи за транссибирския експрес и да ни прати обратно в орбитата на Съветския съюз.
Защо ли не се изненадвам? Когато днешните "идеино изчерпани" десни политици се бореха за присъединяването ни към НАТО и ЕС, социалистите правеха протести и подкрепяха Милошевич, правеха подписки против евроинтеграцията. Историята им даде урок като ги постави в позиция, в която именно те трябваше да подписват присъединителните договори и това не им хареса, особено след като видяха, че няма да ги оставят да крадат европейските пари. Всичко което виждаме в момента е тяхната реакция, стратегически отложена за последните дни на управлението им, за да разбият националния консенсус, за да разединят хората и да си разчистят място за действие на фронта на националистическите и популистки заклинания. Бившите комунисти са специалисти в рушенето, в обезличаването на нацията ни. Ще дам само няколко примера. През 5те века под османско владичество, българите сме се запазили като общност благодарение на църквата и обичайте си. Всъщност за разлика от сега сме били в отлични отношения с всичките ни балкански съседи, именно защото християнството е било най-важната ценност, според която хората са се разделяли или обединявали. Борбата за независима църква е била борбата за независима държавност. След Освобождението вече имаме и двете - и вяра и закони (собствени правила, независимост). Тогава въпреки смутните времена и разнобоите в Европа, успяваме да се отскубнем от руското влияние и за кратко време настигаме европейските страни, въпреки войните, въпреки жертвите, българите са имали вяра и чувство за общност. След 44-та, комунистите забраниха вярата и разделиха хората, като ги караха да търсят врага дори вътре в семействата им. Половин век по-късно "ни освободиха" като няколко милиона суеверни атеисти, християни със съмнителни убеждения и ценности, егоисти, подозрителни и нетърпеливи, но лесно премирими хора. След 89-та имаше само няколко момента, в които българския народ се показа като обединен, като нация с обща кауза. След 94-та (Световното по футбол) и 97-ма (началото на промените), такъв момента беше само влизането ни е Европейския съюз. Вече няколко поколения българи отиват там да учат и работят, това показва, че интеграцията ни е безспорна. Ако обикновения българин искаше да сме подлога на Русия, щеше да ходи там да работи и учи.
Понеже започна да става прекалено дълга тази статия, ще приключа със следните пожелания:
да бъдем повече българи и по-малко русофили
да сме повече европейци и по-малко тарикати
да сме повече частни, отколкото държавни
да протестираме повече и да се оплаваме по-малко
да живеем по-добре, както и съседа
а не да живеем зле, но по-добре от съседа
защото вярвам, че ще дойде момента, в който честността и личния успех, ще станат заразителни и всички ще разберем, че спазването на правилата (и тяхното подобряване и развитие) и приобщаването към цивилизования свят, са частната ни кауза, която се превръща в обща.

Нова пародия на управляващите в youtube

В youtube се появи нова видео пародия на управляващата ни тройна коалиция (плюс софийския герой "Бате Бойко", известен като бодигардът на "бай Тошо"). Евала на създателите, чиито убеждения споделям, разпознавам ги като симпатизанти на една партия, която интелигентните хора в България подкрепят. Както върви парламентарния контрол в момента, става ясно че оставката на Миков няма да се случи, което означава, че другата седмица в сряда, ще се разбере що за гражданско общество имаме (или по-точно "сме"). След поредните ограничения на свободата на словото , вече и на децата е ясно, че класическите форми на тоталитарното управление почват да се очертават съвсем ясно, в края на мандата на това уродливо правителство. Така че сряда другата седмица ще е денят, който ще определи дали българите сме се научили да бъдем свободни за тези 20 години преход, или сме се оставили да ни направят мозъците на стъкло и въобще не знаем къде се намираме и какво искаме.
Така че да си пожелаем масов протест и предсрочни избори и живот и здраве на пролет да сме с ново управление!

България в черно

Управляващите ни естети от правителството и европейските ни представителства постигнаха целта си като издействаха покриване на "срамната" част от инсталацията на Давид Черни пред сградата на Съвета на ЕС в Брюксел. Черният плащ обаче постига обратен ефект - вместо да ни скрие от картата на Европа, ни показа още по-красноречиво. Или поне показа що за естети са политиците ни.
Като чета коментарите по другите блогове и медии все пак ми се струва, че реакцията е малко преувеличена. Не че трябва да пренебрегваме творчеството на чешкия художник, или символите, които ни заобикалят и ни се струват съдбовни и т.н., просто имам чувството, че изпълваме случката с незаслужена важност. Като членка на ЕС България ще участва в много художествени проекти, ще ни изобразяват все по-често като част от този свят (надявам се). Тоалетната с тръбичките ще остане във времето може би като първият такъв опит, но ще има и много по-предизвикателни и неортодоксални погледи на облика на страната ни. Така че нито отричането, нито величаенето на тази инсталация не ме влекат. Това което най-много ме тревожи е опита на политиците (и не само нашите комунисти) да се изявават като качествен контрол на изкуството, това е по-лошо от цензурата, защото няма обективни и законови основания. Фасадната демокрация, зад която стоят "червените барони" е нещо аналогично - уж си свободен, а постоянно виждаш как всъщност не е точно така, от време на време го усещаш и на собствения си гръб. Така и с България в ЕС, уж сме там, а постоянно виждаме неща, които сочат противното, от време на време го усещаме и на собствен гръб (ето така например).




P.S. малко офтопик - миналия петък Гоце чете леция за националната сигурност и т.н. как нямаше кой да му метне един галош по муцуната, направо съжалих, че не съм разбрал по рано за събитието.

Протест-оставка-предсрочни избори

Протестите от тази седмица показаха, че са необходими предсрочни избори
и смяна на управляващата тройна коалиция. Публикувам ГЛАСУВАНЕ, което макар и ограничено в рамките на интернет и световнонеизвестния ми блог, все пак се надявам да покаже някакъв резултат. Какво по-хубаво начало за един блог от гласуване и весела песен за фон: песен