Управляващите ни естети от правителството и европейските ни представителства постигнаха целта си като издействаха покриване на "срамната" част от инсталацията на Давид Черни пред сградата на Съвета на ЕС в Брюксел. Черният плащ обаче постига обратен ефект - вместо да ни скрие от картата на Европа, ни показа още по-красноречиво. Или поне показа що за естети са политиците ни.Като чета коментарите по другите блогове и медии все пак ми се струва, че реакцията е малко преувеличена. Не че трябва да пренебрегваме творчеството на чешкия художник, или символите, които ни заобикалят и ни се струват съдбовни и т.н., просто имам чувството, че изпълваме случката с незаслужена важност. Като членка на ЕС България ще участва в много художествени проекти, ще ни изобразяват все по-често като част от този свят (надявам се). Тоалетната с тръбичките ще остане във времето може би като първият такъв опит, но ще има и много по-предизвикателни и неортодоксални погледи на облика на страната ни. Така че нито отричането, нито величаенето на тази инсталация не ме влекат. Това което най-много ме тревожи е опита на политиците (и не само нашите комунисти) да се изявават като качествен контрол на изкуството, това е по-лошо от цензурата, защото няма обективни и законови основания. Фасадната демокрация, зад която стоят "червените барони" е нещо аналогично - уж си свободен, а постоянно виждаш как всъщност не е точно така, от време на време го усещаш и на собствения си гръб. Така и с България в ЕС, уж сме там, а постоянно виждаме неща, които сочат противното, от време на време го усещаме и на собствен гръб (ето така например).
P.S. малко офтопик - миналия петък Гоце чете леция за националната сигурност и т.н. как нямаше кой да му метне един галош по муцуната, направо съжалих, че не съм разбрал по рано за събитието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар