Размисли след европейските избори

Няма да изнасям самите резултати, вече ясни. До колко са точни, това едва ли ще се разбере. Основната дилема за истинския десен избирател е дали НДСВ взима 2-ри депутат или ние. Засега са те, едва ли ще се промени това, независимо от ръчното гласуване. Успокоението е, че хората са гласували мажоритарно за Меглена Кунева и на изборите след месец няма да се повтори вота. Мен това не ме успокоява. Ако не се промени нещо, резултатите ще бъдат максимум 10 процента. Мнозинството упорито доказва, че е неинформирано и гласува с краката си. И с джобовете.
Ако на изборите за народно събрание ГЕРБ и Синята коалиция не съберат мнозинство ще стане много грозно. Не искам да коментирам партията на Бойко Борисов, хубаво е, че говорят за ЕНП и несъвместимост с БСП и Атака, но какво ще се прави в случай, че няма мнозиство. Останалите партии са креатури, фалшива опозиция на БСП-Държавна сигурност. На всичкото отгоре се видя как наливането на пари в реклама, всъщност не е толкова продуктивно, колкото директното въздействие върху избирателите - Лидер (с Новото време) тъхомълком изпревари и РЗС и Напред и Зелените. Аз лично не познавам човек (а говорих с много хора преди тези избори, включително в интернет и междуградския транспорт), който да е заявил подкрепа за партията на олигарха Ковачки. Т.н. феодален вот е поредната язва на политическото ни хронично боледуване. Незнам дали това е дъното, но определено не е приятно. Няма ли един работник, който да излезе и да даде доказателства, да разкрие схемата. Хората не се впечатляват и от прехвърлянето на ограничението от 1 млн. лева за предизборна кампания от РЗС. Купуването на гласове се обсъжда като спорно нарушение от футболен мач на националния отбор - всеки има мнение, но нищо не може да се направи.
Навсякъде има престъпления, корупция и измами, но все си мисля, че има и достойни хора, които понякога избират да рискуват собственото си благоденствие, сигурност и спокойствие, за да изнесат на обществото скандалната, мръсна информация относно машинациите. В България, обаче, не знам дали си струва, просто защото обществото е под такава упойка, че и с чук в главата да го биеш пак няма да реагира. Или ще му реагира кутрето на левия крак - протест на 200 човека в Южния парк (нали пред парламента вече не може). Тия 200 човека, с техните роднини, приятели и познати, с техните съмишленици по страната, представляват "твърдите избиратели" на Синята Коалиция. Това са демократично мислещите хора в България.
Останалите искат западен стандарт на живот, социалистическо работно време и отговорност, ориенталски начин на забавление, руски национализъм и лимонада във виното. Не искам тези хора да се променят, но не знам дали някога ще разберат, че за да не са вечно крайно бедни, средно богати или незаслужено излъгани, трябва да се лишат от някои свои особености, наследени от годините на тоталитаризма и добре отгледани през прехода.
До тогава ние ще си гласуваме за сините, други ще се доверяват на месии и патриотари, а резултатът ще зависи от гласа на безгласните, от тези с широко затворените очи, с ръцете в джобовете - с по 30 лв. и печено пиле.
Не съм се предал, надявам се на чудо. На разширяване на Синята коалиця и управление с ГЕРБ, но се притеснявам колко ще е стабилно такова обединение. Ще поживеем, ще видим. Все повече от нас обаче - по сателита.