Рецесия и защо партията на негласуващите трябва да бъде победена

Няма да въртя лукуми по темата, просто припомням едно интервю на И.Костов от края на ноември 2008. в БТВ

"Иван Костов: Аз мисля, че не е добре в момента да разпалваме страхове допълнително, и без друго страховете са ни достатъчни на всичките. Почти невъзможно да се спре България да не влезе в рецесия в средата на годината (2009-та). Рецесия означава,…
Водещ: Минусови показатели.
Иван Костов: … дори моите млади колеги, 30-годишни макроикономисти, да го видят вече така, както е в учебника, в смисъл, че БВП за едно тримесечие не е нараснал, или е около нулата, или е под нулата темпът му на растеж, и тогава да кажат, че е дошла кризата, защото те така са учили по учебник.
Водещ: Видяхме рецесия, да кажат.
Иван Костов: Да, ще кажат – видяхме рецесията. Нещо, което Иван Костов и ДСБ са предупреждавали година по-рано."

По това време Станишев още твърдеше, че ще избегнем кризата, че ще имаме бюджетен излишък и няма да имаме спад в развитието на икономиката, а най-много забавяне на темповете. В момента правителството харчи от държавния резерв, бюджета с многото буфери тотално се провали, но тройната коалиция не иска да го актуализира, а популистки намаля заплатите си.
В нормалните страни това се нарича цинизъм и се пренася на гласоподавателите, които губят вяра в управляващите. Докато емблематичната фраза на бай Ганьо "Всички са маскари" продължава да властва сред избирателите, цинизмът ще остане норма в начинът им на обществено поведение и политически нагласи.
От този цинизъм се хранят партиите "анти" като Атака, други националисти, борците срещу корупцията РЗС и т.н. но най-вече партията на негласуващите. Тя е основният конкурент на Синята коалиция и бъдещото реформистко управление.
Вече е ясно, че Костов и компания могат да отговорят на всички въпроси "защо?" (защото сме доказали, че можем), "как?"(с опит, знания, реформи), "кога?" (сега - време е), "с кого?"(с автентичната десни и герб).

Но всъщност в следващите 3 седмици целта на Синята коалиция трябва да бъде намиране на отговор на въпроса "Е, и?".

Размисли след европейските избори

Няма да изнасям самите резултати, вече ясни. До колко са точни, това едва ли ще се разбере. Основната дилема за истинския десен избирател е дали НДСВ взима 2-ри депутат или ние. Засега са те, едва ли ще се промени това, независимо от ръчното гласуване. Успокоението е, че хората са гласували мажоритарно за Меглена Кунева и на изборите след месец няма да се повтори вота. Мен това не ме успокоява. Ако не се промени нещо, резултатите ще бъдат максимум 10 процента. Мнозинството упорито доказва, че е неинформирано и гласува с краката си. И с джобовете.
Ако на изборите за народно събрание ГЕРБ и Синята коалиция не съберат мнозинство ще стане много грозно. Не искам да коментирам партията на Бойко Борисов, хубаво е, че говорят за ЕНП и несъвместимост с БСП и Атака, но какво ще се прави в случай, че няма мнозиство. Останалите партии са креатури, фалшива опозиция на БСП-Държавна сигурност. На всичкото отгоре се видя как наливането на пари в реклама, всъщност не е толкова продуктивно, колкото директното въздействие върху избирателите - Лидер (с Новото време) тъхомълком изпревари и РЗС и Напред и Зелените. Аз лично не познавам човек (а говорих с много хора преди тези избори, включително в интернет и междуградския транспорт), който да е заявил подкрепа за партията на олигарха Ковачки. Т.н. феодален вот е поредната язва на политическото ни хронично боледуване. Незнам дали това е дъното, но определено не е приятно. Няма ли един работник, който да излезе и да даде доказателства, да разкрие схемата. Хората не се впечатляват и от прехвърлянето на ограничението от 1 млн. лева за предизборна кампания от РЗС. Купуването на гласове се обсъжда като спорно нарушение от футболен мач на националния отбор - всеки има мнение, но нищо не може да се направи.
Навсякъде има престъпления, корупция и измами, но все си мисля, че има и достойни хора, които понякога избират да рискуват собственото си благоденствие, сигурност и спокойствие, за да изнесат на обществото скандалната, мръсна информация относно машинациите. В България, обаче, не знам дали си струва, просто защото обществото е под такава упойка, че и с чук в главата да го биеш пак няма да реагира. Или ще му реагира кутрето на левия крак - протест на 200 човека в Южния парк (нали пред парламента вече не може). Тия 200 човека, с техните роднини, приятели и познати, с техните съмишленици по страната, представляват "твърдите избиратели" на Синята Коалиция. Това са демократично мислещите хора в България.
Останалите искат западен стандарт на живот, социалистическо работно време и отговорност, ориенталски начин на забавление, руски национализъм и лимонада във виното. Не искам тези хора да се променят, но не знам дали някога ще разберат, че за да не са вечно крайно бедни, средно богати или незаслужено излъгани, трябва да се лишат от някои свои особености, наследени от годините на тоталитаризма и добре отгледани през прехода.
До тогава ние ще си гласуваме за сините, други ще се доверяват на месии и патриотари, а резултатът ще зависи от гласа на безгласните, от тези с широко затворените очи, с ръцете в джобовете - с по 30 лв. и печено пиле.
Не съм се предал, надявам се на чудо. На разширяване на Синята коалиця и управление с ГЕРБ, но се притеснявам колко ще е стабилно такова обединение. Ще поживеем, ще видим. Все повече от нас обаче - по сателита.

Черен P.R.

Писна ми от обсъждането на т.н. "черен пи-ар". Всички го правели, нямало позитивни послания, програми и т.н. Според речниците за негативен пиар става дума, когато има събиране на информация свързана с тайните на определен политик, организация или партия (перефразирам) с цел опетняване на името и разваляне на репутацията. Каква тайна вади клипа за бой-костов на "партия" Нова Зора? И Костов и Борисов заявиха 100 пъти от месеци насам, че най-вероятно ще направят коалиция след изборите. Почитателите на Борисов се надяват на пълно мнозинство или поне голямо предимство, а тези на Синята коалиция за повече мандати и по-голям контрол над популистката партия ГЕРБ в едно бъдещо управление. Нова Зора изопачава това, но както и да е, не е такъв проблем това клипче, по-скоро аферата Меликов е важна отколкото съдържанието.
Що се отнася до негативния пи-ар насочен срещу управляващата коалиция - то такъв няма и едва ли ще видим в тази кампания. Защото повдигането на въпроси за корупцията, лъжите и кражбите на БСП НДСВ и ДПС не може да влезе в рамките на определението черен пи-ар. Да, може би ще се вадят тайни, те и сега се вадят, но това не са тайните на Румен Петков съвестния политик и управленец, случайно пикаещ във фонтаните из страната, това са тъмните сделки на правителството. Когато уличат определен политик в корупция това не е черен пи-ар, а разкритие.
Да им бием шута не е негативно послание - напротив, това е най-положителното нещо, за което нормалните хора в България мечтаят! Между другото не само в България, а и в Европа.
Така че нека да има повече такъв пи-ар, извинявам се за тъпата чуждица, нарочно я повтарям. И следете дебатите по БНТ, на запад тези предавания решават цели кампании, тук поне се вижда кой как се справя в ефир и колко подготвени са представителите на партиите. 30 минути или час не са толкова много ако човек държи на гласа си.


P.S. сега си спомних "гафът" на Петър Стоянов с досието на Георги Първанов, който му изяде главата преди 8-9 години. Това беше определно като компромат, защо?!

За доброто възпитание

снимка:getty images



Можеш да бъдеш глупав, мързелив, дори без диплома, но все пак възпитан. Ежедневните анализи на политическия и обществен живот в страната ни често отбелязват корупцията, кражбите, беднотията и т.н. Причините се свеждат до този или онзи, това или онова и почти винаги се размиват накрая. Всъщност основата на едно общество е възпитанието. Европейските ценности не са нищо по-различно от това да не пречиш на другите и да спазваш законите. Разбира се има и други неща, но като че ли още е рано да ги търсим сред нашите мили сънародници.
Българинът не е достатъчно възпитан, всъщност ако си такъв има голяма вероятност да ти се присмеят. Да, странно е да си хвърляш боклука разделно. Странно е да отстъпваш на възрастните или майките с деца, направо не е за вярване ако изчакаш да светне зелено за да пресечеш. А колко още има...
В доброто възпитание на цивилизования свят влизат неща като - толерантност към малцинствата (били те етнически, хомосексуални, хора с физически недостатъци и др.). Тук тези теми са извор на простотия за телевизионни "шоу" програми, пиянски компании и раздумка пред блока. Дори повечето пенсионери са нетолерантни, тяхното възпитание най-често е продукт на тоталитарната система, повечето от тях са в абсолютно безвремие -те не живеят нито като в младините си преди 44-та, нито в спокойното къткане и бурните манифестации до 89-та, нито в ослепителната (виртуална) реалност от сериалите след това. Какво възпитание дават на внуците си не ми се мисли, за щастие не всички са такива.
Мразим циганите, мразим турците и негрите, педалите и лезбийките, мразим сащ и русия, мразим да гледаме инвалиди по улицата, които ни се пречкат с бастуните си. Но всичко това всъшност са толерантности (ако има такава дума) :) Най-страшното е нашата толерантност, тази която ни е подвивала колената 500 години под османско робство и 45 под съветско. Толкова сме равнодушни към дребното присвояване, към интригантството и лъжите, че дори когато ние сме потърпевши не ни пука толкова.
В Западна Европа (а и в повечето страни по света) пристрастието към Хитлер или фашистката идеология е белег за лошо възпитание. Комунизмът също. Тениските със сърпове и чукове, Ленин и Че Гевара са се превърнали в модни артикули за младите - бунтари, неинформирани най-често позьори или уона-би-та.
В България всеки 3-ти ще ви каже, че по Тошово време се е живеело добре. Ще плюе по демокрацията и европейското възпитание - "тука е друга работа, брат". Затова няма как да ни вкарат в клип посветен на падането на комунизма - в България той е жив в сърцата и главите на много хора.
Винаги съм казвал, че доброто възпитание в България трябва да започва от храненето (да не мляскаш, да не сядаш разкрачен на 9 и 15 на стола и т.н.) и да завършва с антикомунизма. И ако това как се храниш няма голямо обществено значение (освен да тормозиш хората около теб), то отношението към тоталитарния режим преди 89-та има, не само като историческа оценка, а и като осъзнаване на това, което се случва в момента. Защото докато не ги познаем, не ще можем да ги победим. А битката засега се води от "лудите".

Поздрави и гласувайте!

Пламен Юруков и Радонов изключени от СДС

По информация от ДНЕВНИК НС на СДС с 62 за и 4 въздържали се е изключил двамата пазители на "Дясното" в България. За въпросните индивиди мога да кажа само, че съм сигурен ще влязат в националната литература, във фолклора вече са влезли, всъщност те от там идват. Девалвацията на истината и реалните неща в страната ни ни докара до състояние, в което черното наистина може да се нарече бяло и много хора ще се съгласят. Преобладава сивото и вече почваме да забравяме за чистите цветове. Надявам се СИНЯТА коалиция да има възможност да оправи нещата. А дотогава щем или не ще трябва да слушаме как Юруков иска да спаси дясното, как е защитник на СДС и т.н. и т.н.

Отново на линия

След дълго затишие реших да посъживя малко блога. Няма много да обяснявам, просто пускам няколко линка, които вярвам ще са ви интересни.

Разговор на Иван Костов с журналисти в Червената къща. (от 29.04.09) 9-те клипчета са качени от dsb990371, когато не познавам, но го поздравявам за добрата работа.
ИВАН КОСТОВ РАЗГОВОР


Така изглеждаше ПРОТЕСТЪТ срещу закона за забрана на протестиране пред парламента и президентството.

А ТУК може да гледате клипчета свързани с ДСБ и Синята коалиция. Вероятно ви е добре известен този сайт, но понякога не е лесно да намериш видео секцията.


Това е за сега.

ЕС и партийния дом

Това е рисунката, с която участвам в конкурса на европейската комисия на тема "Европейско гражданство". Можете да гласувате и да разгледате другите участници на ТОЗИ АДРЕС . Онлайн конкурса е самостоятелен. Гласуването изисква регистрация - Join Now, след което трябва да отворите линка от пощата си, за да активирате профила си.

Художниците на прехода в кафяво

Миналата седмица беше поредната страница от абсурдната история на тройната коалиция. За жалост не можем да не участваме в нея, можем да пишем собствените си истории, но и в тях запазено място имат художниците на прехода в кафяво, естетите на съветския реализъм. В продължение на 20 години тяхната цел беше да сложат всички под общ знаменател. Понеже бяха толкова черни на по-голямата част от хората, те знаеха, че могат да се поизчистят само ако създадат други цветове и ги замажат със себе си. Така се получи, че самите комунисти (или социалисти - новият им псевдоним) обвиняваха опозицията и противниците си, че са имали комунистическо минало - кой роден преди 80-та година го няма?! С метода на проекцията те разпръснаха недъзите си по всички медии и забъркаха палитрата в кафяво. За народа имаше друг метод. Облъчване с абсурди. Нонсенсът вече е неделима част от ежедневието ни, затова европейското бъдеще не ми се струва толкова лесно достижимо. Всъщност то вече би трябвало да е реалност, нали сме в ЕС! Както и да е, на мен все още ми се струва, че ни предстои. Когато претръпнеш, когато вече не ти прави впечатление, когато не ти пука - няма как да промениш нещо. Миналата сряда на площада бяха 100тина души, заради дъжда ли? Не ви ли писна вечер докато гледате новините да се смеете през сълзи (и без да ги показвате пак ги има) или просто вече не усещате нещата? Аз вчера гледах репортаж по една телевизия как в едно село празнуват петльовден като целуват голям член подаващ се изпод расото на на малка фигурка на поп (направена от дърво). Това беше представено като български обичай. Румен Петков запалката си учреди институт по сигурност, а Марио Николов награда за разследваща журналистика. В управата на БФС влязоха мутрите-шефове на футболни отбори, беше спрян за поправки закона за конфликт на интереси (явно няма конфликт на интереси). След тези абсурдни събития новината, че Гоце заминава за Москва по случай годината на България в Русия изглежда напълно в реда на нещата. Покрай всичко това се оказа, че враг номер 1 на държавата са блогърите и хората ползващи интернет, затова ще ни следят по skype,e-mail,facebook и въобще навсякъде, където имате неблагоразумието да влезете или напишете нещо - каквото и да е. Разликата с европейския закон е, че там това нещо се прави с цел превенция на тероризма, докато тук информацията ще може да служи за борба срещу всякакъв вид престъпления. Примерно ако преценят от МВР ще могат да арестуват някого, който е написал на приятелчето си по facebook "Пешо аре да си отрежем главите довечера, ще вземем и Ванката и Гошо." - това може да се разглежда като сговор за масово самоубийство, примерно.
Партиите не са еднакви. Хваща ме яд, когато чувам отвсякъде "всички са маскари". Целта на подобни послания е да се приспи активноста на хората. Без активност няма гражданско общество. Да не оставяме абсурдите да замъглят съзнанието ни и да забравим, че е възможно системата да има правила и те да се спазват и да помагат на хората.


Румен Петков учредява институт за сигурност и сътрудничество
Марио Николов учредява награда за независима журналистика
Гоце заминава за Москва
/02/667243_purvanov_zaminava_za_moskva_za_nachaloto_na_godinata/
Ремонт на закона за конфликт на интереси

Рушителите на съвременна България

Тези дни все повече се говори за новите хоризонти на българската политика, новите национални каузи, сигурността и т.н. Покрай платения протест-разходка на движение "Напред" и лекцията на агент Гоце (президента) тези теми добиха легитимност в медийте, които ги захапаха като изгладнели за халтура и сензации клюкарки. Повечето мнения се изстрелват от средите на БСП, всякакви леви анализатори, крупни бизнесмени и обикновени хора с дефицит на информация. Струва ми се абсурдно. Как може да търсим нови каузи пред България при положение, че не сме реализирали текущите - държавата ни не е реформирана, не е изчистена от туморите на тоталитаризма и трансформациите на прехода, не сме се интегрирали в ЕС.
Ако търсим нови каузи, които да заменят тези в момента това означава да отречем настоящите и страшното е, че именно това правят управляващите в момента. Срамното отношение към Русия през последните години, в които се държим като неофициална провинция на Путин, руши консенсуса по абсолютно всички въпроси свързани с модернизацията и европейската ни интеграция. През постоянните совалки на Гоце до Москва, договорите за газ, "културния" обмен, символични години на Путин в България и обратното, чак до искането за включване на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй - всички инициативи свързани с "защитата на българските интереси" умишлено са в разрез с европейското ни развитие. Сякаш този трамвай на украинеца Станишев иска да се закачи за транссибирския експрес и да ни прати обратно в орбитата на Съветския съюз.
Защо ли не се изненадвам? Когато днешните "идеино изчерпани" десни политици се бореха за присъединяването ни към НАТО и ЕС, социалистите правеха протести и подкрепяха Милошевич, правеха подписки против евроинтеграцията. Историята им даде урок като ги постави в позиция, в която именно те трябваше да подписват присъединителните договори и това не им хареса, особено след като видяха, че няма да ги оставят да крадат европейските пари. Всичко което виждаме в момента е тяхната реакция, стратегически отложена за последните дни на управлението им, за да разбият националния консенсус, за да разединят хората и да си разчистят място за действие на фронта на националистическите и популистки заклинания. Бившите комунисти са специалисти в рушенето, в обезличаването на нацията ни. Ще дам само няколко примера. През 5те века под османско владичество, българите сме се запазили като общност благодарение на църквата и обичайте си. Всъщност за разлика от сега сме били в отлични отношения с всичките ни балкански съседи, именно защото християнството е било най-важната ценност, според която хората са се разделяли или обединявали. Борбата за независима църква е била борбата за независима държавност. След Освобождението вече имаме и двете - и вяра и закони (собствени правила, независимост). Тогава въпреки смутните времена и разнобоите в Европа, успяваме да се отскубнем от руското влияние и за кратко време настигаме европейските страни, въпреки войните, въпреки жертвите, българите са имали вяра и чувство за общност. След 44-та, комунистите забраниха вярата и разделиха хората, като ги караха да търсят врага дори вътре в семействата им. Половин век по-късно "ни освободиха" като няколко милиона суеверни атеисти, християни със съмнителни убеждения и ценности, егоисти, подозрителни и нетърпеливи, но лесно премирими хора. След 89-та имаше само няколко момента, в които българския народ се показа като обединен, като нация с обща кауза. След 94-та (Световното по футбол) и 97-ма (началото на промените), такъв момента беше само влизането ни е Европейския съюз. Вече няколко поколения българи отиват там да учат и работят, това показва, че интеграцията ни е безспорна. Ако обикновения българин искаше да сме подлога на Русия, щеше да ходи там да работи и учи.
Понеже започна да става прекалено дълга тази статия, ще приключа със следните пожелания:
да бъдем повече българи и по-малко русофили
да сме повече европейци и по-малко тарикати
да сме повече частни, отколкото държавни
да протестираме повече и да се оплаваме по-малко
да живеем по-добре, както и съседа
а не да живеем зле, но по-добре от съседа
защото вярвам, че ще дойде момента, в който честността и личния успех, ще станат заразителни и всички ще разберем, че спазването на правилата (и тяхното подобряване и развитие) и приобщаването към цивилизования свят, са частната ни кауза, която се превръща в обща.

Нова пародия на управляващите в youtube

В youtube се появи нова видео пародия на управляващата ни тройна коалиция (плюс софийския герой "Бате Бойко", известен като бодигардът на "бай Тошо"). Евала на създателите, чиито убеждения споделям, разпознавам ги като симпатизанти на една партия, която интелигентните хора в България подкрепят. Както върви парламентарния контрол в момента, става ясно че оставката на Миков няма да се случи, което означава, че другата седмица в сряда, ще се разбере що за гражданско общество имаме (или по-точно "сме"). След поредните ограничения на свободата на словото , вече и на децата е ясно, че класическите форми на тоталитарното управление почват да се очертават съвсем ясно, в края на мандата на това уродливо правителство. Така че сряда другата седмица ще е денят, който ще определи дали българите сме се научили да бъдем свободни за тези 20 години преход, или сме се оставили да ни направят мозъците на стъкло и въобще не знаем къде се намираме и какво искаме.
Така че да си пожелаем масов протест и предсрочни избори и живот и здраве на пролет да сме с ново управление!

България в черно

Управляващите ни естети от правителството и европейските ни представителства постигнаха целта си като издействаха покриване на "срамната" част от инсталацията на Давид Черни пред сградата на Съвета на ЕС в Брюксел. Черният плащ обаче постига обратен ефект - вместо да ни скрие от картата на Европа, ни показа още по-красноречиво. Или поне показа що за естети са политиците ни.
Като чета коментарите по другите блогове и медии все пак ми се струва, че реакцията е малко преувеличена. Не че трябва да пренебрегваме творчеството на чешкия художник, или символите, които ни заобикалят и ни се струват съдбовни и т.н., просто имам чувството, че изпълваме случката с незаслужена важност. Като членка на ЕС България ще участва в много художествени проекти, ще ни изобразяват все по-често като част от този свят (надявам се). Тоалетната с тръбичките ще остане във времето може би като първият такъв опит, но ще има и много по-предизвикателни и неортодоксални погледи на облика на страната ни. Така че нито отричането, нито величаенето на тази инсталация не ме влекат. Това което най-много ме тревожи е опита на политиците (и не само нашите комунисти) да се изявават като качествен контрол на изкуството, това е по-лошо от цензурата, защото няма обективни и законови основания. Фасадната демокрация, зад която стоят "червените барони" е нещо аналогично - уж си свободен, а постоянно виждаш как всъщност не е точно така, от време на време го усещаш и на собствения си гръб. Така и с България в ЕС, уж сме там, а постоянно виждаме неща, които сочат противното, от време на време го усещаме и на собствен гръб (ето така например).




P.S. малко офтопик - миналия петък Гоце чете леция за националната сигурност и т.н. как нямаше кой да му метне един галош по муцуната, направо съжалих, че не съм разбрал по рано за събитието.

Протест-оставка-предсрочни избори

Протестите от тази седмица показаха, че са необходими предсрочни избори
и смяна на управляващата тройна коалиция. Публикувам ГЛАСУВАНЕ, което макар и ограничено в рамките на интернет и световнонеизвестния ми блог, все пак се надявам да покаже някакъв резултат. Какво по-хубаво начало за един блог от гласуване и весела песен за фон: песен